Ако съботата трябва да се спазва като свят ден от християните, възниква един деликатен въпрос. Дали днешната събота е истинският седми ден от сътворението? Дали седмичният цикъл не се е объркал през хилядолетията? Практично освещаване на съботата
Нека изследваме този въпрос на два етапа - от сътворението до Христос и от Христос до наши дни.
Евангелието ни запознава с духовния живот на Спасителя. Има редица текстове, които показват, че Той бе верен пазител на съботата.
Примерно в Лука 4:16 четем, че за Него присъствието в молитвения дом и участието в богослужението в събота е било стил на живота.
“И дойде в Назарет, гдето беше отхранен и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.”
Щом Христос е съблюдавал съботата, Той, Господарят на съботата, Божият Син не може да греши. Каквото и да се е случило от сътворението до Христос, можем да бъдем уверени, че Христос, Творецът, е спазвал правилния ден. За всеки, логично мислещ християнин това трябва да е безспорен факт.
А от Христос насам дали дните не са разменени и объркани? Малко история ще ни помогне.
В 46 г. пр. Хр. е създаден Юлиянският календар, съобразен със слънчевата година - 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Той е създаден по нареждане на Юлий Цезар от Александрийския астроном Созиген. Но поради неточността на този календар, в 16 век е създаден Григорианският календар (в чест на папа Григорий ХIII) за коригиране на грешките. Това, в същност, е нашият съвременен календар. В него 06.10.1582 г. е бил обявен за 15.10.1582 г. При тази календарна реформа седмичният кръг (последователността на седмичните дни) не е променен... Променена е само датата. Така, че можем да бъдем уверени, че седмият ден не е загубен, че можем да освещаваме оригиналната събота.
(Последната реформа наречена Нов Стил е въведена в България много по-късно, в 1916 г.)
Не може да бъде и другояче. Щом Бог изисква от нас това, Той трябва да се е погрижил за запазването на истинският седми ден.
Но кога започва и кога изтича почивният ден?
И тук има някои интересни особености, които трябва да научим. В астрономическите обсерватории точното време се определя по движението на звездите. Още при сътворението Бог беше предписал това - Битие 1:14:
“И Бог каза: да има светила на небесния простор за да разделят деня от нощта, нека служат за знаци и за показване времето, дните и годините.”
Библейският слънчев залез е естественият и определен от Бога знак за началото и края на деня. Съгласно Св. Писание дните се броят от залез до залез - Левит 23:32б:
“...от вечер до вечер да пазите съботата си!”
Тук е казано “от вечер до вечер”, което значи от залез до залез. В древността този начин на отчитане на времето (дните) е бил обща практика.
Два примера ще бъдат достатъчни за илюстриране - Неемия 13:19 и Марко 1:21, 29-32:
“Затова, когато започна да мръква в Ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да се не отварят до подир съботата, и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботния ден.”
“И дохождат в Капернаум, и незабавно в събота Исус влезе в синагогата и поучаваше. И щом излязоха от синагогата, дойдоха Яков и Йоан в къщата на Симона и на Андрея. А Симоновата тъща лежеше болна от треска. И веднага Му казват за нея. И Той се приближи като я хвана за ръка, вдигна я, и треската я остави и тя им прислужваше. И като се свечери, когато залезе слънцето доведоха при Него всички болни и хванати от бяс.”
Броенето на дните от полунощ е въведено от римляните. Историческите източници, обаче, показват, че до края на ХVIII век християните са пазели неделята от залез слънце до залез слънце. Слънчевият залез е най-естественият ярък видим знак в природата за отчитане на дните, много по-подходящ от полунощ.
И така, съботата започва от момента на залеза в петък вечерта в съответната географска точка и изтича в събота вечер при залез слънце.
Но някой може да запита: Как се определя залеза в полярните области, където в някои периоди от годината слънцето не залязва или не изгрява? Без да се впускаме в подробности, ще цитираме Роберт Одом, който в хубавата си книга “Господният ден около кръглия свят” е изяснил прекрасно тези въпроси:
“...там живеят много пазители на съботата, мнозина от които са предани християни, които също заявяват, че съвсем не е трудно за тях, през тези периоди да познават часа на залеза на слънцето, за да започнат освещаването на седмия ден. Те дори се учудват при мисълта, че някой може да счита това за невъзможно.”
Сега можем да разгледаме някои епизоди свързани с живота и дейността на Спасителя, за да видим как практически трябва да се спазва съботният ден. Кои човешки дейности съответстват на святостта на този ден и какво не бива да се върши в събота? Този въпрос Христос постави открито пред Своите съвременници в една синагога в съботен ден. Там присъстваше един нещастен човек с атрофирана ръка. Господ Исус желаеше да облекчи страданието, да излекува болния. Както бе отбелязано в предишната глава, модните равински школи на Хилел и Шамай забранявали лекуването в събота, особено на хроничните случаи, освен ако съществува опасност за живота.
Съответните текстове са - Лука 6:6-10 и Матей 12:9-13:
“И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше, и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала. И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцери, за да могат да Го обвинят. Но Той знаеше помислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. Тогава им рече Исус: Питам ви какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
И като ги изгледа всичките, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така и ръката му оздравя”.
“И като замина от там дойде в синагогата им. И ето човек с изсъхнала ръка, и за да обвинят Исуса, попитаха Го, казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота? И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма не ще я улови и извади? А колко е по-скъп човек от овца? Затова позволено е да се прави добро в съботен ден. Тогава каза на човека: Простри ръката си, и тя стана здрава като другата”.
С въпроса, поставен в Лука, и отговора даден в Матей Христос изясни духа на истинското съблюдаване на съботната наредба. Преди всичко в този ден трябва да се върши добро, да се облекчават болките и страданията, да се занесе Божията утеха на нещастните. Всичко свързано с неотложните нужди на живота, с поддържането и запазването на живота е в хармония със святостта на съботата. Но всекидневните занятия, професионалната дейност, текущите работи на деня трябва да се преустановят в почивния ден.
В поученията Си Исус посочи колко скъпоценен е един човек.
В Матей 12:11 Той предложи един много подходящ за фарисеите пример. Те не биха допуснали в събота да пострада личният им интерес, респективно да се лишат от една овца. А не би ли трябвало в този хубав ден Божията милост да спаси един страдащ човек? И Христос заключава, че е “позволено да се прави добро в съботния ден.” Това изявление на Исус откъснато от контекста може да се изтълкува погрешно (както може да се направи и с всеки откъс отделен от контекста; контекст означава текстовата среда, т.е. за какво става дума в целия пасаж). Някой може да каже:
Добро е да поработя на лозето или да почистя жилището си и т.н. Но Исус говори за специален вид добро. Контекстът показва, че става дума за лекуване на болен човек, за облекчаване на страдания. Такъв вид добро е позволено да се прави в съботен ден.
Изобщо, евангелският разказ свидетелства, че от около 20-те специални случая на изцеление споменати от него, 7 са извършени в съботен ден, а именно:
1. Обладаният от демонична сила в синагогата в Капернаум (Марко 1:21-28)
2. Паралитикът в къпалнята Витезда (Йоан 5:1-16).
3. Слепороденият (Йоан 9:1-7).
4. Сакатата жена болна от 18 години (Лука 13:1О-17).
5. Човекът болен от воднянка (Лука 14:1-6).
6. Човекът с изсъхналата ръка (Матей 12:9-13)
7. Петровата тъща (Марко 1:29-31).
Във връзка с изцелението на паралитика в съботен ден, описано в Йоан 5 гл. пак възникна спор - Йоан 5:16-18:
“И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тия неща в събота. А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега и Аз работя. Затова юдеите искаха още повече да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.”
Духовете се възбудиха, защото Христос не споделяше тяхното становище. На тях им се струваше, че Той нарушава съботата. Тогава Той изрече знаменитата мисъл: “Отец Ми работи до сега и Аз работя.” Това означава, че Бог поддържа всичко сътворено, живота и съществуването на всички неща и в съботен ден по необходимост. Всеки миг Той поддържа с енергия света и всичко, което е създал. Той е Великият Вседържител. Иначе всичко би загинало, светът би се разрушил.
Нека посочим накратко някои обичайни дейности, които трябва да се прекратят в събота.
Случаят с манната, описан в Изход 16 гл., ни учи, че приготвянето на храната и всички домакински работи трябва да се приключат преди настъпването на съботата - Изход 16:23:
“А той им рече: Това е точно, каквото Господ каза: Утре е събота, свята почивка Господу. Опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите и турете настрана, което остане да ви стои за утре.”
А историята, разказана в Неемия 13:15-22, показва, че всяка търговия, покупки и снабдяване с продукти е несъвместимо със святостта и предназначението на съботата:
“През ония дни видях неколцина от Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товариха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим съботен ден. И аз заявих против тях, когато така продаваха храна.
Също и тиряните, които живееха в града донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в съботен ден на юдеите и в Ерусалим...
Тогава изобличих юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? Не постъпиха ли така бащите ви, щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? ...”
Продуктите трябва да бъдат закупени и храната за събота приготвена в петък.
И мислите и разговорите в събота трябва да бъдат святи и заети с възвишени духовни теми - Исая 58:13,14:
“Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш събота наслада, свята на Господа, почитаема и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа, и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня с наследството на баща ти Якова, защото устата Господни изговориха това.”
Съботните часове са късче небе на земята, едно предвкусване на почивката и радостта в бъдещия свят.